Скалните Петроглифи при с. Царевец

Първите скални рисунки са открити от географа и местен краевед Михаил Мичев през 1962 г. в една от варовиковите пещери при с. Царевец, Мездренско. Тъй-като Мичев е търсел информация за чумната епидеция през 1762 г., той публикува няколко стари надписа на кирилица, които използва като доказателство, че хората от близките села са бягали от болестта и са се криели в близките пещери. По-късно изказва и теорията, че в пещерите е съществувал скален манастир. Така или иначе, за съществуването на по-стари рисунки докъм края на 70те години само се споменава, без да им бъде обърнато сериозно внимание. През 1976 г. Стоян Богданов (историк и епиграф) пише:

От тогава до сега, вече петдесет години, петроглифите при село Царевец остават забравени. През 2023-2024 г. приключенският клуб „Еделвайс“ предприема заснемане на рисунките и изгражда екопътека до пещерите. В две поредни публикации Недялко Овчаров и Христо Христов обнародват снимки и дават кратка история на проучванията на това място.

Въпреки тези усилия, петроглифите продължават да бъдат непознати, тъй като по неизвестни причини българските учени не се интересуват от тях. И това щеше да продължи по същия начин, ако през 2020 г., само на около 4 км южно от пещерите при Царевец не беше открито ново “светилище“ с нови врязани в скалите петроглифи при село Ослен Криводол. Странните знаци привлекли вниманието на местен жител, а кметът на селото Роман Иванов веднага информирал регионалния музей. Първото впечатление на специалистите било, че става въпрос за тракийски култов център. Обещават се разкопки и последващи проучвания, но развитие няма. Все-пак и до този обект е изградена екопътека, мястото започва да се посещава от туристи, но липсата на адекватна информация спира развитието и пречи тези уникални паметници да заемат подобаващото им се място в българската и световната наука.

Има периоди в историята, когато събитията следват своя естествен ход и когато никакви ретроградни сили не могат да попречат на истината да се натрапи пред нашите очи и да ни принуди да й обърнем внимание. Странните рисунки и изображения от Царевец и Ослен Криводол не бяха достатъчни. Добре – появиха се още! От село Заселе и село Брезе, Свогенско. Отново по река Искър. През 2025 г. пещерен клуб „Под Ръбъ“ открива още петроглифи в близост до водопада „Скакля“. През 2026 г. пещерен клуб „Искър“ попада на странни изображения, рисувани с червена охра над село Брезе.

Българско археологически сдружение „Иван Венедиков“ пое инициативата да събере и подреди цялата информация за тези вече четири обекта. Водихме се от убеждението, че на първо място трябва да установим приликите и разликите между тях. Че трябва безпристрастно да изведем всички налични и безспорни факти – галерията от знаци и символи, единствени по рода си ли са или имат аналогии?

Интерпретацията на всичко това оставяме на последно място. Защото разполагаме само с материалния, но не и с духовния запис на миналото. И не е необходимо всичко да бъде интерпретирано като „религия“. Защо ли? Ами защото сред надписите в пещерите при Царевец, за които са твърди, че са били „манастир“, е документиран и следния текст:

Опитайте се да прочетете текста от долупосочените скални фотографии – буквите са близки до съвременната кирилица:

През 1982 г. археологът Димитър Овчаров събира в голяма книга (общо 367 страници) всички известни от територията на България рисунки-графити. В книгата си той включва и няколко изображения от пещерите при село Царевец, които той определя като „ранно средновековие, късно средновековие, османско владичество VIII-XI, XII-XIV, XV-XVIII в.“ Д. Овчаров разбира се е прав, тъй- като публикува само изображения, придружени с надписи, за които е ясно, че са късносредновековни.

Известният археолог, обаче, пропуска огромно количество петроглифи, за които явно той счита, че не принадлежи към средновековната епоха. Основанията за това са очевидни:

Откритите по-късно петроглифи при село Заселе притежават същите характеристики. Нещо повече – някои от символите са съвършено еднакви с тези от Царевец – рисунки на „листа“, „мрежички“, които напълно липсват сред средновековните изображения.